В последните години на социализма на мода излезе видеото. Тогава беше въпрос на престиж да притежаваш видео. По това време обаче видео се продаваше само в Кореком. Така аз също купих първото си видео. Това беше видео плейър Акаи. Помня, че беше доста скъп и струваше около 300 $. Да, обаче отначало видеокасети с филми за гледане се намираха трудно. В зората на демокрацията по магазините се появиха доста видеокасетофони за касети VHS и много хора се обзаведоха с видео. По същото време кварталните видеотеки никнеха като гъби след дъжд. Имаше малки видеотеки с няколко десетки или стотици касети с филми, обикновено пиратски записи. Качеството им беше лошо, но нямаше друго за гледане. Постепенно се появиха големи видеотеки, предлагащи хиляди заглавия, подредени по жанрове. Вече се появиха оригинални касети с добър превод. Беше традиция всяка вечер да се гледа филм от взета под наем касета. Понякога в събота и неделя се гледаха по 2-3 филма. Най-много се търсеха видеокасетите с екшън филми. Видеоманията продължи няколко години. Конкуренция на видеотеките бяха само кабеларките, но те не предлагаха толкова много филми за гледане. Второто ми видео вече беше записващо. Така и аз си направих домашна видеотека с някои интересни филми, които бях харесал. Модата на видеотеките отмина бързо, както се беше появила. Причината беше в появата на DVD и торентите в Интернет. Хората вече не искаха да плащат, за да гледат филми, които можеха да си свалят свободно от Интернет. Записите се правеха на компютъра и можеха да се качат на DVD или на флашка и да се гледат на домашното кино. Аз също си взех система за домашно кино. Междувременно кабеларките също изчезнаха от телевизионния пазар. Появиха се операторите със сателитни антени, които предлагаха стотици канали, както и Интернет телевизията. Така видеоманията като всяка друга мода постепенно отшумя.
Сигурно тогава съм имала по важна работа.
Но откакто излезе Тубата , гледам нон стоп филми и сериали.
Първо изгледах извесните италиански и френски филми в оригинал. Аз обичам да чувам автентичния език. После изгледах американските и руски филми. После научих турски , за да гледам турските сериали. Сега съм на китайски сериали. Китайският ще ми е по-труден да го науча , особено писането.
Но цялото това ентертейнмент развитие силно ми прилича на път към антиутопията на "Онирофилм".